Пунктуация

1. Несъмнено любимият пунктуационен знак на всички е запетаята. Със своите малки размери тя успява да се озове точно където не бива. Ето малко пояснения, които може би ще разрешат част от проблемите.
• Запетаи се намират обикновено преди „който”, „чийто”, „където”, „защото” и техните подобни думи. Ако пък пред тези се намери дума, която да ги уточнява, запетаята отпада.
Отговори, защото го попитаха. Отговори точно защото го попитаха.
• Също така запетаята е често срещано явление преди съюзи като „та”, „па”, „че”, „но”, „а” и „пък”. Ако „че” си намери другарче и се превърне във „въпреки че”, запетаята отива преди „въпреки” или „макар”.
Знаеше, че си тръгва. Тръгваше си, макар че знаеше.
• Дори „и” и „или” да са не много дружелюбно настроени към запетаята, когато се съберат по няколко, имат нужда от нея. Същото се отнася и за двойките ту-ту, дали-или.
Това и онова. И това, и онова. Дали това, или онова.
• За запетаята могат да се кажат много други неща – за вметнатите изрази и вмъкнати думи, обособените части. Ще се опитам съвсем набързо да направя това.
o Думи и изрази от типа „изглежда”, „разбира се”, „напротив”, „първо”, „от една страна” имат малката претенция да искат запетаи.
Той, разбира се, дойде. Но първо, закъсня, второ, беше нелепо облечен.
o Обособени части – познават се по това, че объркват нормалния словоред на изречението и то звучи малко странно, а и без тях в повечето случаи може, затова държат да дойдат на партито и да си домъкнат запетаите. Това, което се среща най-често като обособяване, е определение, започващо с причастие.
Книгата, захвърлена безгрижно на пода, не му направи впечатление.

2. Пунктуация при пряка реч. Пряка реч (или реч на героя) е това, което казва героят ви. Авторова реч са всички пояснения и обяснения, също и описанията.
• Когато речта на героя следва на нов ред след авторова реч, има двоеточие.
Докато миеше чиниите, обясняваше:
-Не е хубаво да постъпваш така.
• Ако веднага след речта на героя авторовата реч пояснява нещо, механизмът е малко по-друг. След речта на героя се слага тире, а авторовата започва с малка буква. Ако има удивителни или въпросителни, те не влияят на малката буква, но попадат преди тирето.
-Не искам да ходя никъде – тросна му се.
-Ще отидеш, където ти кажа! – изкрещя ù в отговор той.
• Ако авторовата реч прекъсва тази на героя, тя пак започва с малка буква, но завършва с точка или запетая, в зависимост от следващото изречение.
-Не знам какво искаш – каза му спокойно, – но не си добре дошъл тук.
-О, много добре знаеш – той седна на стола – и няма да си тръгна, докато не го получа.
-Ще накарам да те изхвърлят – тя сви рамене. – Имам власт тук.